Алегорията за архитектурното наследство

Френската авторка Франсоаз Шое, носителка на Големите национални награди за книга за архитектура (1981, 2007 г.) и за културно наследство (1995 г.) във Франция, е виден университетски учен и специалист по история и теория на градоустройството и архитектурата. Книгата анализира големия интерес и значение на архитектурното наследство и проследява зараждането и развитието на концепцията за културно-историческите паметници в период от над пет века – хуманизма, XVII и XVIII в. на ерудитите и антикварите, Френската революция, Романтизма и индустриалната революция през XIX, XX век с развитието на културната индустрия. Разгледани са добри национални и международни практики в областта на законодателството за закрила на културно-историческите паметници, тяхната консервация и реставрация, управлението на градското историческо наследство, както и подходи за тяхното предоставяне за потребление като културен продукт. Шое счита, че валоризацията на културното наследство може да се случва и чрез новите инфраструктури, чрез мрежите, „нещо напълно постижимо в зората на XXI век“. Представени са успешни и неуспешни примери от европейски и други страни, реализирани проекти за паметници на културата, забележителни места, градски центрове, прилагани подходи от институционални и неправителствени структури. Задълбочено са изследвани тенденциите, откроили се във Франция, Англия и Италия. Читателят открива препратки към вижданията по темата на водещи европейски и американски историци, архитекти, реставратори, изкуствоведи, критици, философи, археолози, антиквари, колекционери, писатели. Във Франция и по света изданието се счита за основополагащо за съвременното възприятие на материалното културно наследство, за което говорят няколкото допълнени преиздания и многото преводи. Българският превод осигурява достъп на заинтересованата академична, професионална и по-широка аудитория като принос към развитието на разбирането за смисъла и стойността на архитектурното наследство на София и към общите усилия за опазване на българската архитектура като част от европейското културно многообразие.

Франсоаз Шое (р. 1925 г.) е преподавала във Френския институт за урбанизъм, в университетите Париж I и VIII, в Льовен-ла-Ньов, Политехническия университет в Милано и в MIT, Принстън, Корнел в САЩ. Авторка е на многобройни научни статии и монографии в областта на историята на архитектурата и урбанизма и закрилата на архитектурното и градското наследство, сътрудничи на авторитетни френски периодични издания в областта на изкуството. Ръководи специализирана поредица за проблемите на урбанизма към френското издателство Seuil и инициира преиздаването и превода на френски език на редица по-стари и съвременни основополагащи текстове за практиките, свързани с пространството и архитектурното наследство. За творчеството си е носителка на Голямата национална награда за архитектура (1981, 2007 г.) и на Голямата национална награда за културно наследство (1995 г.) във Франция. Взима участие в дейността на френската Висша комисия за исторически паметници, а през 1999 г. е избрана за член на берлинската Академия на изкуствата.

ПАМЕТНИК И ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИК

(…)
Моята цел е именно да разгадая този смисъл: семантичен пласт в архитектурното наследство, който е в процес на изграждане – трудноразбираем, едновременно и застинал, и парещ. За да се ориентирам в него, ще се върна назад във времето в търсене на произход, но не и на история; ще използвам конкретни фигури и ориентири, но без да се стремя да правя подробен опис. Предварително трябва да бъдат уточнени поне временно съдържанието и разликата в двата термина, които лежат в основата на всички практики, свързани с културно-историческото наследство: паметник и исторически паметник.